Името на село Златна нива има богат исторически произход, свързан с географското преместване на населението и голямата административна реформа в България през 1934 г. То отразява както характера на местността, така и поминъка на хората в региона.

Историята на името преминава през три основни етапа:

1. Първоначално име: Салман

В миналото селището се е намирало на друго място и е носело името Салман. В периода 1773–1774 г., по време на Руско-турските войни, старото село Салман е изцяло опожарено.

2. Преместване и името Текер

След опожаряването, оцелелите жители се преместват и се заселват в близката местност, наречена Текер. На местния диалект думата текер се превежда като „единствено място“ или „неповторимо място“. Така новото селище започва официално да се нарича село Текер.

3. Преименуване на Златна нива (1934 г.)

През 1934 г., по време на управлението на правителството на Кимон Георгиев, в България се провежда мащабна кампания за замяна на чуждоезичните (предимно османски) топоними с български имена. С държавен указ с. Текер е преименувано на с. Златна нива. [1, 2]

Новото име не е избрано случайно. То е поетично и буквално описание на региона:

• Плодородието: Землището на селото е разположено в силно плодородната Дунавска равнина, в непосредствена близост до първата българска столица Плиска.
• Житните масиви: Районът е известен с огромните си масиви от пшеница и зърнени култури. Когато узреят през лятото, нивите придобиват характерен яркожълт, златист цвят. Оттук идва и метафората за „златната нива“, която изхранва местното население

Тази символика е толкова силна, че днес в селото ежегодно се организира традиционният „Празник на зърното, брашното и хляба“.